облèщвам, -аш, несв.; облèщя, -иш, мин. св. -их, св., прех. В съчет. облещвам очи ‒ обикн. при страх, ужас, изненада и др.: отварям широко очи. Обхващаше ги неописуем ужас, те си облещват очите и като че се вкаменяват на мястото си. Ал. Константинов. Най-после той го разтърси силно... Еньо облещи очи, разтри чело с ръка и се изправи. Елин Пелин.
|