облѝвам, -аш, несв.; облèя, -èеш, мин. св. обля̀х, прич. мин. св. деят. обля̀л, -а, -о, мн. облèли, прич. мин. страд. обля̀н, -а, -о, мн. облèни, и обля̀т, -а, -о, мн. облèти, св., прех. 1. Заливам нещо от всички страни или по цялата му повърхност. Мътните и силни води на реката го обливаха до пояса. Елин Пелин. Очите ѝ бяха се премрежили и сълзи обляха страните ѝ. Влайков. Кръв шуртеше от главата и обливаше цялото му лице. Величков. || Обр. Слънцето обливаше с нежната си загасваща топлина всяко дръвце и тревица. Орлин Василев. Ние гледахме всичко това и радост, умиление и възторг обливаха душите ни. Йовков. Гъста червенина обля лицето му. Обля ме студен пот. обливам се, облея се възвр. и страд.
|