облѝзвам, -аш, несв.; облѝжа, -еш, мин. св. облѝзах, св., прех. 1. Обирам, изяждам всичко, обикн. от някакъв съд, като го ближа изцяло. Калин дотърча откъм огъня, като ближеше своята дървена лъжица, омазана с каша. Па като я облиза добре, пъхна я в навоите си. Ст. Загорчинов. Не щяла кумицата, а облизала паницата. Погов. 2. Прекарвам езика си по повърхността на нещо. Момичетата премаляваха от болка и често-често облизваха засъхналите си устни. Г. Караславов. Биволът махна глава, пропъди мухите и облиза ръката на стария стопанин. К. Петканов. облизвам се, оближа се страд. □ Пръстите си да оближеш (разг.) ‒ много вкусно е. Голям майстор излезе. Прави едно сирене ‒ пръстите си да оближеш. А. Каралийчев.
|