облѝзвам се, -аш се, несв.; облѝжа се, -еш се, мин. св. облѝзах се, св., непрех. 1. Прекарвам езика по устните си, изчиствам устните си с език. Някои от гостите чупеха сиренето с вилицата и си хапваха, други вземаха направо с пръсти, мляскаха апетитно и се облизваха. Г. Караславов. Котката го погледна виновно, облиза се, отиде до печката и почна да лиже паницата на Тото. Елин Пелин. 2. Прен. Разг. Гледам отстрани нещо, което много искам да вкуся или да имам, но не мога, а само преглъщам. Щъркелът поканил лисицата на гости и сипал мляко в едно гърне, за да ядат; той си ял, а тя се облизвала наоколо и така останала гладна. Нар. прик. || Предвкусвам удоволствието от нещо, което ще ям или което искам да ям. Ще накарам сестрата да ми източи баница... ‒ и Лазар се облизва блажено. Л. Стоянов. Той се вече облизва с твърдо убеждение, че за обед родителите на тия деца щат да изнесат от старото винце. Каравелов.
|