облѝчам, -аш, несв.; облекà, облечèш, мин. св. обля̀кох, облèче, прич. мин. св. деят. обля̀къл, -кла, -кло, мн. облèкли, св., прех. 1. Слагам на тялото дрехи. На невястата пък Колчо за тоя случай бе наредил да ушият нова рокля, а тя за пръв път сега я бе облякла. Влайков. Дойде неделя, всички облякоха новите си дрехи. К. Петканов. Майката облича детето. || Обр. Гъсти гори от дъб и габър обличаха склоновете на южните стръмни урви. Вазов. Един дебел пласт лед беше облякъл като в медна броня величествената река. Вазов. 2. Прен. С предл. в. Давам някаква форма, облик на нещо. Той внася в тая поезия мотиви нови за нея и често облича тия мотиви във форми оригинални и органически свързани със самите мотиви. П. П. Славейков. 3. Снабдявам с дрехи; помагам, давам възможност на някого да се снабди с дрехи. А кой храни и облича човека? ‒ Неговата работа. Ст. Чилингиров. Бръчков живееше в жилището на Владикова, който го облече прилично и го хранеше. Вазов. 4. Прен. Покривам. Обличам копчета с плат. Облече мебелите с калъфи. обличам се, облека се възвр. и страд. Ненко се редеше и обличаше много спретнато и гиздаво. Влайков. Облякох се с нови дрехи. □ Обличам някого с власт ‒ давам на някого власт. Обличам някого с доверие ‒ гласувам някому доверие.
|