облòг, мн. -зи, м. Диал. Уговаряне между две или няколко лица с противоположни мнения на известно условие, като този, който не излезе прав, се задължава да изпълни нещо, обикн. в полза на този, който е прав; обзалагане, бас. Ще си направим нещо като облог... Който изгуби, ще отиде при оня, който спечели. Кр. Григоров. || Уговаряне да се извърши нещо, като онзи, който успее пръв да го извърши, спечелва това, за което са се уговорили. Бързай, бяла Недо, облог с тебе бия, ‒ / не те ли спреваря, давам, душо блага, / пръстен на ръката, нанизи на шия. П. П. Славейков. Момците мятат бял, камък / пред Лилянини дворове. / Вярна си дума думали, / верен си облог правили: / кой ще надметне бял камък, / он ще Лиляна да земе. Нар. пес.
|