обля̀гам, -аш, несв.; облèгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. облèгнат, св., прех. Опирам нещо върху или до друго нещо. Русият момък гледаше в тъмнотата навън, облягайки продължително челото си на хладното стъкло. Вазов. Момичето сяда на стола, обляга лакти на масичката и гледа безпокойно към стареца. А. Каменова.
|