обля̀гам се, -аш се, несв.; облèгна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Опирам се на някого или на нещо. Вагонът беше разделен на отделения с ниски прегради, до които се облягаха гърбовете. Вазов. С дигнато чело седни тук до мене, / да се облегна на твоето рамо. П. П. Славейков. Облегна глава на гърба на стола. 2. Прен. Уповавам се на някого или на нещо, разчитам на подкрепата на някого. Аз срещах пръв път младеж, който пристъпя в живота с кураж и доверие в себе си, облягайки се на собствените си сили. Вазов. Но нямало кой да го слуша, а и нямал гръб, на който да се облегне за помощ и защита. Вазов.
|