обнадèждвам, -аш, несв.; обнадеждя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Вдъхвам надежда на някого. И Светослав ѝ донасяше много здраве от него, ободряваше я и я обнадеждваше със скоро избавление. Вазов. Като ме изпращаше, намери думи да ме насърчи и обнадежди. Величков. обнадеждвам се, обнадеждя се страд.
|