обновèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от обновя. 2. Като прил. ‒ който е станал или е направен като нов; подновен, възроден. И дивна светлина земята стара / и обновения живот огря. К. Христов. Обновена природа. Обновена програма.