обновя̀вам, -аш, несв.; обновя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Направям нещо да стане пак ново; подновявам. Животворно слънце пръскаше широки и топли вълни върху ободрената земя. В нея отново се събуждаше живот, трескав и бръз, който кипеше и обновяваше всичко наоколо. Елин Пелин. Един богат и благочестив сръбски велможа, кесар Хрел, обновил съвсем манастира. Вазов. О, пролет, пролет!... Ти всичко обнови, / възрадва. П. П. Славейков. Обновявам знанията си. || Обр. От спомена на мрачната робия, / сега духът си волен обнови, ‒ / народе мой, бъди народ стихия, / за жребия висок се приготви! Ем. п. Димитров. Ти моя жизнен път поръси / с цветя, с зари на радостта, / и цял ме обнови. Вазов. обновявам се, обновя се страд.
|