обнòски мн., ед. няма, ж. Начин на отношение към другите; държание, маниер. В неговите думи и обноски към майка му се прозираше една хладина. Влайков. Той порасна и израсна / млад работник ‒ хубавец... / И обноските добри са: / ще те срещне и ръка / ще ти стисне ей така. Ас. Босев. Тя беше игрива, свободна в обноските и в думите си. Вазов. Момичето се поокопити, гласът и обноските на Стремски го поуспокоиха. Вазов. Добри обноски. Културни обноски. Непринудени обноски. Свободни обноски. Груби обноски.
|