ободрѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който ободрява, освежава; освежителен. Ободрителна хладина лъхна из нея и като че заедно с хладината лъхна и гален спомен из недалечното минало. Ц. Церковски. 2. Прен. Който внася бодрост, насърчение; насърчителен. Сивушка направи усилия да го придружи, но не можа и той се спря. ‒ Де! Хайде-де / ‒ викна с висок и ободрителен глас Боне. Елин Пелин. Той казваше по някоя ободрителна дума на войниците: да бъдат спокойни, да внимават, да се целят добре. Йовков.
|