ободря̀вам, -аш, несв.; ободря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя някого да стане по-бодър, по-свеж, по-жив; освежавам. Ще ти дам лекарство, което ще те освежи и ободри. Вазов. 2. Вдъхвам бодрост, кураж; насърчавам. Тях ги крепеха и ободряваха и ония хубави и благи надежди за по-добра и по-честита бъдника. Влайков. Аз се помъчих да го ободря и да му вдъхна доверие в съдбата. Вазов. ободрявам се, ободря се страд. Над полето... прехвръкна надеждата, по нея радостта. Ободриха се морни души и заехтя полето пак от смях и песни. Елин Пелин.
|