обожàтел, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Горещ поклонник, ценител на някого или на нещо. Защото бай Мичо беше горещ обожател на Русия и виждаше руски пръст във всички политически събития на света. Вазов. Обожател на природата. 2. Ирон. Мъж, който много обича някоя жена. Колко младежи ме обикалят! Колко обожатели! Вазов. Николина, преди да се сближи с Кънча, си имаше друг обожател и поклонник. Влайков.
|