обòзен, -зна, -зно, мн. -зни. 1. Прил. от обоз. По двете страни на калното шосе непрекъснато се точеха безкрайни обозни кервани. Елин Пелин. Меко затъваха в ровкавата почва колелата на обозните каруци, щом излезеха от пътя. Вежинов. Обозни коне. 2. Като същ. м. обозен ‒ войник, който обслужва обоз. А бе хора, вярно ли е, че има примирие? ‒ питат обозните. Л. Стоянов.
|