обоня̀ние, мн. няма, ср. Едно от петте сетива у човека и животните, орган на което е носът ‒ способност да се възприемат и разпознават ухания, миризми. Когато подухването на вятъра донесеше до обонянието им миризмата на вълк, кучетата скачаха като ужилени и започваха да лаят. Йовков.
|