обòр м. Сграда, помещение за едър, обикн. рогат добитък. В дъното на стаята е големият обор, дето зиме затварят кравата. Влайков. Но отидох в мойте темни обори, / та извадих моя коня хранена. Нар. пес. □ Авгиеви обори ‒ а) В гръцката митология ‒ замърсените в продължение на тридесет години обори на цар Авгий, изчистени от Херкулес за един ден. б) Прен. Нещо, оставено в пълно безредие, хаос.
|