обòрвам, -аш, несв.; обòря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Остар. Побеждавам някого в борба; надвивам, повалям. Немѝ юнак мене да обори, / да продупчи моя медна риза. Вазов. || За слабост сън, дрямка и др. ‒ надвивам изобщо; налягам. Юрталана седна на страна и запуши. Обори го слабост, краката му се люлееха, ръцете му едва се мърдаха. Г. Караславов. Унесен в своите блянове, той полека заклюма и не сети как го обори дрямка. П. Ю. Тодоров. Нея нищо я не болеше. Само една немощ я беше оборила и за една-две седмици тя съвсем отслабна. Елин Пелин. Под тясна палатка на сухата слама / налягаха бързо другари и сън ги / обори. Ем. п. Димитров. 2. Прен. Доказвам неверността на някакво твърдение. Слисаният доктор излезе зашеметен от тоя куп обвинения, които не беше в състояние да обори. Вазов. Борис говореше спокойно, ясно, почти без прекъсване. Костов кимаше е глава и си вземаше бележки. От време на време той си позволяваше да прави възражения, които Борис оборваше веднага. Дим. Димов. || Представям доказателство за неверността на противно мнение. Самият този факт ясно оборва гореотбелязания едностранчив възглед върху Пушкиновата поезия. П. П. Славейков. оборвам се, оборя се страд. □ Оборвам глава ‒ навеждам глава при умора, сън, загриженост. Оборил бе горда глава Самуил, / в невесели мисли унесен. П. П. Славейков.
|