обособèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от обособя. 2. Като прил. ‒ който е оформен напълно. Министрите от либералната партия излязоха навън и бяха заместени от лица из средата на обособената и вече здраво закрепена Народни партия. Влайков. □ Обособени части в изречението (грам.) ‒ второстепенни части на изречението, които се отделят с интонация и пауза, за да изпъкнат по-ясно. Напр. По дърветата, отрупани с цвят, бръмчаха пчели.
|