|
òбраз м. 1. Книж. Външен вид, изглед, облик. През тази късна есенна вечер мъглата падна ниско над земята... Тук-таме край пътя се мяркаха тъмните образи на дърветата, които се възправяха като великани. А. Каралийчев. || Отражение на някакъв предмет в гладка повърхност. Не те ли мами в глъбините / лазурът разведрен? / И образа ти, во вълните / тъй дивно отразен? П. П. Славейков. || Жива, нагледна представа за някого или за нещо. Щом помислеше да се върне ‒ пред него заставаше образът на майка му и онзи миг, когато тя щеше да го срещне на пътните врата. Г. Райчев. В едно ъгълче на съзнанието си той (Борис) извит своите близки, за да се прости с тях. Образите на жена му и на детето изплуваха най-ясно в душата му. Г. Караславов. Ние дечурлигата никога не бяхме виждали леля Дъмша... Нейният образ ни се представяше прекрасен и усмихнат. Елин Пелин. 2. Остар. Изображение, портрет, снимка, икона. Под подписа виси на корделка царският златен печат с образа на Иван Шишмана от една страна и на св. Иван Рилски ‒ от другата. Вазов. Ръка на ваятел изкусен нека изсече върху плочата на гроба ми образ на пепелянка, която смуче очи на орел. Н. Райнов. Аз ще те заведа на Сеславския манастир, да се помолиш на чудотворния образ на света Богородичка. Елин Пелин. 3. Художествено въплъщение на мисъл, идея, тип, характер, с помощта на думи, звукове или багри. Музикален образ. Художествен образ. Сценичен образ. Положителен образ. 4. Само ед. Диал. Лице. Защо ти са, братко, тъй жълти ръцете / и образът синкав, подпухнал? П. П. Славейков. □ Изгубвам човешки образ ‒ изгубвам добрите си положителни качества, имам лоши прояви. По образ и подобие на някого, нещо (ирон.) ‒ рабско подражание на някого, нещо.
\n
|