образèц, мн. образцѝ, м. Книж. 1. Пример, по който човек се води при създаване на нещо. Това издание е послужило за образец на много други книги стихове. П. П. Славейков. Малцина само запитваха защо новата икона не беше изписана по стария и неизменен образец. Йовков. || Канц. Специално установена форма, в която се приготвя някакъв документ; формуляр. Всеки кандидат, за да бъде допуснат до състезателния приемен изпит, трябва да подаде молба образец. 2. Нещо, което може да служи за пример със своето съвършенство. Васил Левски е образец на нравствена чистота. Вазов.
|