образòван, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от образовам. 2. Като прил. ‒ който има, който е получил образование. Трябва да попитам и Найдена, защото Найден е умен и образован човек ‒ седем годинки се е учил. Каравелов. Той беше един високо образован човек, с големи способности. П. Спасов.
|