обрàствам, -аш, несв.; обрàсна, -еш, мин. св. -ах, и обрастà, -èш, мин. св. обрàстох, прич. мин. св. деят. обрàсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., непрех. 1. Покривам се с растителност. Видиш ли каква пътечка са направили хората до Матейчовия гроб! Тая народна пътечка няма да обрасне с бурени, додето живее свободен български народ. А. Каралийчев. Вдясно се простираше скалистият рид, обраснал с габери и лишеи, пожълтял от купчини иглика Хар. Русев. Ти умря. И пътят към гроба ти ням / обрасъл е вече със бурен голям. Вазов. В къщата на Аврам Немтур не живееше никой. Заключена стоеше широката ѝ порта, дворът ѝ бе запустял, обрасъл с бурени и храсти. Дим. Талев. 2. Покривам се с косми. Лицето му беше обрасло с голяма черна брада.
|