обрàтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се движи и развива в посока, противоположна на предишната. И някога за път обратен / едва ли ще удари час. Яворов. Колоните, които отиват към Серес, са български, а тези в обратна посока ‒ немски. Дим. Димов. И чакат тая ръка да посочи към Урумъ-Еникьой. А Индже посочва тъкмо към обратната страна и казва да вървят след него назад. Йовков. 2. Който се различава, който е напълно противоположен на друг. Обратен смисъл. 3. Като същ. ср. обратното ‒ нещо противоположно. Ти нямаш представа за Игнат... Страхувах се, че след боя при арестуването му може да се поотдръпне от нашата работа, но излезе тъкмо обратното. Той е ентусиазиран от нашата програма и борба. Кр. Велков. □ Обратната страна на медала (разг.) ‒ лошата страна на нещо.
|