обрèчен, -а, -ο, 1. Прич. мин. страд. от обрека. 2. Като прил. ‒ а) Който е определен за някого. Един на друг обречени, / кой нас ще раздели? Дебелянов. б) Който неминуемо ще загине, който се намира пред гибел. Говореха ѝ с предпазлив, мек и хитър глас, като на болник, обречен на смърт. Елин Пелин.
|