обрѝчам, -аш, несв.; обрекà, обречèш, мин. св. обрèкох, обрèче, прич. мин. св. деят. обрèкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., прех. Търж. 1. Обещавам. Каквото припечеля от кончето си ‒ за тебе съм го обрекъл. А. Каралийчев. За утре щедро ми обричаш / нектар във сребърни потири. Дебелянов. Тогава е храмовият празник и аз съм обрекла пред бога да доведа дъщеря си. Елин Пелин. 2. С предлог на и съществително, което означава нещастие, страдание, смърт и под. ‒ правя, постъпвам така, че някой да претърпи нещастие, страдание, смърт, гибел и под. Предава милият си народ на най-лошавите му неприятели, обрича на опропастявание българското царство. В. Друмев. Откак за втори път влязох в Цепинската кула, обрекох душата си на гибел. Ст. Загорчинов. обричам се, обрека се страд.
|