обрòнвам, -аш, несв.; обрòня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Поет. 1. Правя нещо да се откъсне, да падне нещо дребно; отронвам. Повя горняка през полята, / залюшна дървесата. / И от настръхналите клони / листа повехнали оброни. Яворов. Кат зачу Босул тез думи, / оброни сълзи два реда. Ц. Церковски. || Прен. Казвам, продумвам нещо. Е, Хрельо, ‒ ненадейно и за двама ни оброни дума тате: ‒ нашата се свърши. Ст. Чилингиров. 2. Навеждам, наклонявам глава. Тогава оброни Крез тъжно глава / и в тъмна му памет неясни слова / възникнаха мигом и пак потъмняха. П. П. Славейков. обронвам се, оброня се страд.
|