обрòчище, мн. -а, ср. Място (извор, старинно дърво, развалина от храм и под.), където се прави служба на светец; оброк. Там е старовремско оброчище с каменен кръст. Вазов. Там горят до камъните кротко свещи ‒ / на оброчище под дъбовете стари. Ем. п. Димитров.
|