обръ̀гвам, -аш, несв.; обръ̀гна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. Свиквам, привиквам на нещо. Селските ни въстаници захванаха малко по малко да обръгват на пищението на куршумите. З. Стоянов. Запретна се Йошката и пипна копачката. Отначало му беше тежичко, но сетне обръгна. А. Каралийчев.
|