обръ̀свам, -аш, несв.; обръ̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. обръснат, св., прех. 1. Бръсна напълно, докрай, свършвам да бръсна. Хаджи Ахил му завързваше платно около врата, обръсваше му половината глава. Вазов. Проговори на младо берберче: / „Берберче ле, богу брат да ми си, / я обръсни моя руса коса“. Нар. пес. 2. Прен. Разг. Продавам на прекалено висока цена; одирам. обръсвам се, обръсна се възвр. и страд. Като изпуши цигарата, той стана, обръсна се и слезе да се измие в кухнята на хазаите. Дим. Димов.
|