òбръч м. 1. Желязна или дървена лента, свита в пълен кръг, която се използва обикн. за поддържане и стягане дъгите на бурета, бъчви, каци и под. Могат да се направят топове от черешови дънери, извъртени хубаво и обвити здраво с железни обръчи. Вазов. Нощес се скъсал един обръч на бурето и виното изтекло до капка. Елин Пелин. || Обр. Отведнъж избухна пожар. Огнен обръч от високи пламъци се появи наоколо. Елин Пелин. 2. Воен. Военни сили в кръг около обекта на военни действия.
|