|
обръ̀щам, -аш, несв.; объ̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. объ̀рнат, св., прех. 1. Като завъртвам или извивам нещо или някого, изменям положението му спрямо друг предмет или човек. Чуха се стъпки, Велика обърна глава към вратата. К. Петканов. Стоян хвана нежно момиченцето за ръка, поиска да обърне лицето му да го види. Елин Пелин. Обръщам гърба си към някого. Обръщам болен. || Въртя, премятам. Тато и чичо Ефтим примъкват закланата свиня, слагат я над огъня и почват да я обръщат отсам и оттатък ‒ пърлят я. Влайков. Велика на няколко пъти обръща картичката в ръцете си. К. Петканов. 2. Променям посоката на движение встрани или назад; завивам, връщам. Индже обърна коня си да се върне. Йовков. Те машинално обърнаха стъпките си назад. Вазов. Обръщам колата назад. 3. Насочвам към някого или нещо. Някои... искаха да обърнат пушките си срещу Индже или да бягат. Йовков. Благоденстваха тиловите герои, предателите, ония, които бяха готови ди обърнат оръжието срещу своя народ. Л. Стоянов. 4. Бутам нещо изправено; катурвам, събарям, повалям. Той беше влезнал вътре, завъртял се, обърнал масата, която от своя страна залостила вратата и застанал ни насам, на натам. Елин Пелин. Помниш ли като обърна каруцата, та изтърси момите върху тръните. Йовков. Свиня, кога се наяде, обръща коритото. Погов. Обръщам стол. Обръщам чаша. 5. Променям положението на някакъв предмет, така че долната му част да дойде отгоре. Теодосий го накара да обърне един здрав върбов кош и да седне на дъното му. Ст. Загорчинов. Докторът ме помоли да легна гърбом на канапето и взе да ме тупа, ... обръща ме на корем. Вазов. Дядо Пуньовата луличка беше догоряла, той я обърна, изчука пепелта, поизтри я извътре с палец. Мих. Георгиев. Обръщам сено. || Разоравам, разкопавам земя, като изкарвам на повърхността долния ѝ пласт. Какво направихте нивата в Мимерлика? ... Изорахте ли я?... Колкото по-скоро я обърнем, толкоз по-добре. Йовков. Да жаля ли за цъфналите тръни, / да жаля ли за стария ни глог? / Днес тракторът стърнището обърна / и срина ниско дядовия слог. Ив. Бурин. 6. Прен. Разбърквам, разтършувам. Пo едно време идваха стражари в село, търсиха те; обърнаха всичко в къщи. Елин Пелин. Обърнах цялата стая и пак не можах да намеря това, което търсех. 7. Променям положението на отделен лист хартия или лист от книга, за да чета или да видя обратната му страна, гърба му; прелиствам. Поп Стефан обърна няколко страници. Йовков. Русинов, който обръщаше някаква книга, дигна глава, като че се събуди. Г. Караславов. 8. Изваждам опакото, вътрешната страна на нещо (дреха, чорап и под.) навън, към лицевата страна. Обърнал си ръкава. Обръщам си чорапите. Обръщам торба. 9. Остар. Подновявам дреха, като слагам на лице вътрешната страна на плата. Сиромахът три пъти се радва на дрехите си: когато са нови, когато ги обърне и когато га закърпи. Погов. Дадох стария си костюм да го обърнат. 10. Правя нещо да се промени, да стане друго, да получи друг вид, съдържание и свойства; превръщам. Игнат... обърна бакалницата си в клуб. Кр. Велков. Ти с добрината си ме утеши и успокои е моята злочестина ти обърна робството ми на царство. В. Друмев, На маймуни ни обърнахте, да ви вземе дявол с маскари! Ал. Константинов. Магьосницата го обърнала в мечка. 11. Прен. Давам друго развитие на действие, работа, процес и под. чрез преминаване от едно състояние в друго или от един етап в друг; променям. Възможността за такава непредвидена пречка, която може там на бойното поле да обърне работите съвсем на друга страна, беше близо до ума. Ц. Церковски. Казах аз, че ще го обърне на сняг. Дим. Талев. Догански обърна разговора по френски. Вазов. Обръщам всичко на шега. Обръщам го на смях. Той умее да обръща всичко в своя полза. 12. Прен. Разг. Мъча се да представя нещо не така, както е в действителност, да го изопача; извъртам. Стойко измънка, че волът се разболял, сетне пък обърна, че уж оралото му се счупило. Г. Караславов. Ти както щеш я обръщай, нашата работица е спукана, ‒ казваше един. Вазов. Не обръщай думите ми! 13. Разг. Пресмятам, изчислявам от един вид мярка в друга. Рашко не остави на мира бригадира, докато не писа и на тях трудодни. „Това са една-две кофи жито!“ ‒ обръщаше той всичко на кофи жито. Ст. Ц. Даскалов. Обръщам часовете в минути. обръщам се, обърна се страд. □ Не обръщам внимание на някого или нещо (разг.) ‒ пренебрегвам го, не смятам, че заслужава внимание. Дотогава тя не му обръщаше внимание. Но след тази реч Лиляна не можеше да зърне спокойно неговото мазно, зачервено, усмихнато и доволно лице. Г. Караславов. Учителят обикновено не обръща никакво внимание на тези оплаквания. Влайков. Обръщам в бягство (воен.) ‒ заставям неприятеля бързо, внезапно да отстъпи, да избяга. Скоро обаче пристигат главните английски сили и обръщат германската флота в бягство. Обръщам внимание ‒ а) Насочвам вниманието си към нещо; забелязвам, интересувам се. В хана можеше да става каквото си ще, той не обръщаше внимание на нищо. Йовков. б) Привличам вниманието на някого към нещо. Право към седма рота слиза сега един ранен, който още отдалеч обръща вниманието на всички. Йовков. Обръщам гръб ‒ а) Тръгвам си, оттеглям се. Не ща да те слушам, нали ти казах!... Махни се от тука! ‒ викна и си обърна гърба. Влайков. б) Воен. Бягам в отстъпление; отстъпвам. Немците не дочакаха контраудара, обърнаха гръб и полето отново позеленя от шинелите им. Вежинов. Обръщам гръб някому ‒ преставам да съм внимателен с някого, не го зачитам вече, не се интересувам от него. Няма да му продумам. Ако дойде при мене, ще му обърна гръб. Йовков. Обръщам дебелия (другия) край (разг.) ‒ пристъпвам към бой или към други наказателни мерки. На тебе думам, пущай колата докато не съм обърнал дебелия край! К. Петканов. Най-напред преценявам човека, после с добро, един вид разяснителна работа за осъзнаване. Пък щом видя, че не върви по тоя начин, обръщам другия край. Ем. Станев. Обръщам думите на някого (разг.) ‒ изопачавам, разбирам в обратен смисъл думите на някого. Обръщам колата (разг.) ‒ променям отношението си към някого или нещо, променям разговора, както ми е угодно. Както му изнася, така обръща колата. Обръщам наопаки (надолу с главата) (разг.) ‒ разбърквам напълно, променям из основи. Но дойде злото: чужди въоръжени пълчища нахлуха в страната ни, обърнаха я наопаки. Ив. Хаджимарчев. Обръщам очи (поглед) към някого или нещо ‒ а) Поглеждам. Всички обърнаха очи към другия миндер, дето седеше попът. Вазов. б) Прен. Почвам да се надявам, да очаквам подкрепа от някого или нещо. Бъдете горди, че отечеството е обърнало очите си към вас и очаква защита от вас (младежите). Хар. Русев. Обръщам чаша (разг.) ‒ изпивам на един дъх, до дъно; гаврътвам. Пообърнат, той видя през рамото си, че Севестица чете и не го гледа, и на бързо обърна още една чашка. Йовков.
|