обръ̀щам се, -аш се, несв.; объ̀рна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Извивам се, завъртвам се настрана, за да погледна някого или нещо; извръщам се. Където се обърнеш / у дома ‒ навред цветя. П. П. Славейков. Дядо Ганчо... не се обърна да го види на къде ще тръгне и каква ще прави. Караславов. Отведнъж така изохка, че всички се обърнаха към него. Г. Райчев. 2. Извивам се на другата, противоположната страна; преобръщам се. Но Огнянов, като поиска да се обърне, изохка от силна болежка. Вазов. Сън не ми идеше, обръщах се ту на една, ту на друга страна. Йовков. || Завъртвам се около себе си; премятам се. Сивият гълъб, който избягна опасността от сокола, се обърни във въздуха и падна убит. Елин Пелин. Всичко наоколо се обърна и се завъртя пред очите ѝ в шеметна вихрушка. Дим. Талев. 3. Променям посоката си на движение встрани или назад; извръщам се, възвивам се. Увличаме се малко по малко и почваме да се надпреварваме. Стигаме до къщата и веднага се обръщаме назад. Влайков. Докато бунтовниците заемаха позициите, турците сбутаха конете си, обърнаха се, без да бързат, и поеха обратно по неравния път. Дим. Талев. 4. Прен. Насочвам се, отправям се на някъде. Неволно погледите на всички се обръщаха пак към Вълчана. Йовков. Не бойте се, чеда мои, бог е с вас, ще пукне дяволът проклети, ще се обърнат към вас сърцата на всички добри люде. Дим. Талев. 5. Катурвам се. Пребледнял, изплашен, той чакаше само де ще се обърне каруцата и де ще го изтърси. Йовков. 6. Прен. Променям се коренно, из основи. Откак Иван беше осъден на смърт, цялата къща се обърна, като че запустя. Г. Караславов. Да, стана нещо с Кондо. Трябваше само дядо Нойко да умре, за да се обърне всичката му душа. Д. Немиров. 7. Прен. Променям се, ставам на нещо друго, добивам друг вид, съдържание или свойства; превръщам се. Шепотът се обръщаше в ръмжене, негодуване и заканване. Η. П. Филипов. Скоро страхът ни се обърна в радост. Ст. Чилингиров. Сутринта синът станал, излязъл на лов, а майка му люшнала една плесница на метлата и тя се обърнала пак на царска дъщеря. Нар. прик. Обърна се на прах и пепел. 8. Прен. Отнасям се, отправям се към някого с някакви думи; заговорвам, казвам. Митко, разкажи ‒ обърна се Руменов към войника с шмайзера. Хар. Русев. Ха сега, помагай ‒ обърна се той към Благойчо. Кр. Григоров. Хайде, бабо, качи се в талигата! ‒ се обърнах аз към бабичката. Влайков. 9. Отнасям се до някого устно или писмено с някакво искане, молба за съдействие, съвет и под. Често се обръщаха до него някои граждани за ходатайство пред строгия управител. Вазов. Нима би върнал празен някой сиромах, който се е обърнал към него за крина жито. Йовков. За всяко едно нещо той се към Кита се обръщал, до нея се се допитвал. Влайков. Обръщам се за помощ. □ В гроба ще се обърне (разг.) ‒ за постъпка, деяние, което би дълбоко възмутило покойник. Времето се обръща (разг.) ‒ времето се променя. Обърна се времето. Откъм север през баирите се заспущаха мъгли. Йовков. Колелото се обръща ‒ коренно се изменят нещата. Няма накъде да се обърнеш (разг.) ‒ много е тясно. Обръщам се в слух (книж.) ‒ слушам напрегнато с най-голямо внимание. Той повдигна глава и започна с тих, равен глас. Всички се обърнаха е слух. Ст. Чилингиров. Обръщам се наопаки (надолу с главата) (разг.) ‒ разбърквам се напълно, променям се из основи. В тези няколко месеца светът и нещата бяха се обърнала наопаки. Г. Райчев. Времето, е което живеем, се е обърнало с главата надолу и човек май трудничко свързва двата края. Св. Минков. Обръщам се на 180 градуса (разг., неодобр.)‒ изцяло променям държанието си в точно противоположно, обратно на досегашното. Обръщам се с лице към нещо (книж.) ‒ съсредоточавам вниманието си главно върху нещо. Обръщам се накъдето духа вятърът (разг., неодобр.) ‒ приспособявам се към обстоятелствата. Сърцето ми се обръща (разг.) ‒ а) Силно се изплашвам; безпокоя се, страхувам се. Като чух, че убили Куцара, сърцето ми се обърна. Йовков. б) Силно се развълнувам; трогвам се, разчувствам се. Обърнаха се и най-коравите сърца, жалост и доброта светна в очите на мъже и на жени. Йовков.
|