обсèбвам, -аш, несв.; обсèбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Завземам нещо чуждо насила или без съгласието на собственика му и го правя свое притежание; присвоявам, заграбвам. Тоя чифлик беше обсебил и две Баланови ниви. А. Страшимиров. Посегнали бяха самоволно, без негово съгласие, на най-ценното, което имаше: обсебили бяха неговите гъсенични машини! А. Гуляшки. Три лакътя земя стигат на човека, а докле е жив цялата земя се мъчи да обсеби. Ст. Загорчинов. Обсебвам чужд имот. 2. Прен. Поет. Изцяло завладявам някого. Често в наший разговор / тайна мисъл те обсеби, / влажен стане твоя взор. Вазов. Горка скръб обсеби / пътища сърдечни. Лилиев. обсебвам се, обсебя се страд.
|