обсѝпвам, -аш, несв.; обсѝпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Покривам нещо или някого от всички страни, изцяло, като го посипвам, поръсвам с дребни предмети. А пътьом, чак до късни тъмнини, / с конфета ме обсипваха жени. Яворов. Обсипаха пътеката с пясък. || Обр. Настане вечер ‒ месец изгрее, / звезди обсипят свода небесен; / гора зашуми, вятър повее, / Балканът пее хайдушка песен. Ботев. 2. Хвърлям върху някого или нещо голямо количество стрели, бомби и под. Немски самолети обсипваха Варшава с бомби, танкови колони се врязваха в огромни кавалерийски маси. Дим. Димов. Облак стрели в един миг ни обсипа. Ст. Загорчинов. Обсипвам с куршуми. 3. Прен. Давам някому нещо в голямо изобилие; отрупвам. Обсипал я със скъпоценности... като царица. Вазов. Почнаха да ни подават букети и да ни обсипват с цветя. Ал. Константинов. Не давам си аз детето там, па макар да знам, че със злато ще го обсипят! Влайков. Обсипаха ме с любезности. обсипвам се, обсипя се страд. □ Обсипвам някого с въпроси ‒ задавам някому много въпроси един след друг, преди да изчакам отговорите му. Той се доближи съвсем до слисания Теодосий и го обсипа с куп въпроси. Ст. Загорчинов Обсипвам с целувки ‒ целувам много пъти по ред. Той я целуна по челото, а тя го обсипа с топли майчини целувки. Хар. Русев.
|