обстанòвка ж. 1. Условия, които определят положението, съществуванието на някого или нещо; положение, обстоятелство, условия, среда. Ти желаеш да ти опиша всичко, т. е. обстановката, що ме обикаля, средата дето живея. Вазов. Квартирантите постепенно свикнаха с домашната обстановка. Г. Караславов. Променям обстановката. Болнична обстановка. Бойна обстановка. Международна обстановка. Сложна обстановка. Тържествена обстановка. Спокойна обстановка. 2. Мебелировка, покъщнина. Установих, че тук ще живея при много добра обстановка: плътен килим на пода, удобна мека мебел. Г. Белев. Обстановката беше приятна и в нея нямаше нищо просташко. Г. Караславов. Богата обстановка. Разкошна обстановка. Бедна обстановка.
|