обстоя̀телствен, -а, -о, прил. Грам. Който има значение на обстоятелство2, който се явява като обстоятелство2. Дума, която пояснява как и при какви условия става действието, се нарича обстоятелствено пояснение. Обстоятелствено изречение. Обстоятелствена дума. Обстоятелствен съюз.
|