|
обстоя̀телство1, мн. -а, ср. 1. Явление, което съпътства, придружава някакво друго явление и е свързано с него. Моят „работодател“ беше много неопитен и аз използвах това обстоятелство, за да ръководя цялата работя по превода на стоките му. Дим. Талев. Ще пазя стаята и днес, а може би и утре, за да ме не повърне болестта... Много скърбя, че това обстоятелство ми попречи да те видя. Вазов. Смекчаващи вината обстоятелства. 2. Само мн. Съвкупност от условия; положение. Така приказвахме вчера, онзи ден, а днес обстоятелствата са съвсем други. Ст. Костов. По-късно, щом обстоятелствата се поизмениха, Гоце пръв настояваше да се измени и уставът. Яворов. При други обстоятелства. При по-благоприятни обстоятелства. □ Стечение на обстоятелствата (книж.) ‒ съвкупност от всички условия, създали се в някакъв определен момент.
обстоя̀телство2, мн. -а, ср. Грам. Второстепенна част на изречението, която пояснява сказуемото откъм време, място, причина, цел на действието и под.
|