обстрèл м. (рус.). Воен. 1. Стрелба по някаква цел. Началник щаба докладваше, че най-късно след половин час артилеристите ще бъдат на полесражението. Като помълча малко, той леко се навъси и предложи да се започне веднага обстрелът на горичката. Вежинов. Излизате от изпит. В миг ‒ обстрел, / парче снаряд ‒ до теб другарят пада. Багряна. Артилерийски обстрел. 2. Пространство пред оръдие, поставено на позиция за стрелба.
|