обтегнат, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от обтегна. 2. Като прил. ‒ който е силно опънат, изопнат. Седнала над гергефа, тя нареждаше бод след бод на обтегнатото платно. Д. Немиров. С вкопани в земята нозе, с обтегнати шии, с почти прегънати на две тела воловете напрегнаха всичките си сили. Йовков. Обтегнат лък. □ Обтегнати отношения ‒ лоши, неприятелски отношения. С фелдфебела той отдавна е в обтегнати отношения. Йовков.
|