обтòчен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от обточа. 2. Като прил. ‒ който е обшит по краищата си със ширит или с нещо друго. Тясно, черно сукманче, обточено с алени гайтани, стяга тънка половина. Елин Пелин. Из двете главни улици... вървяха бавно и тежко, пременени с дълги... джубета, обточени с лисичи кожи,... болярите. Вазов. || Който е обиколен с нещо по цялата си дължина. От двете страни от короната ѝ се спускаха край ушите ѝ обици от едри гранати, обточени със ситен маргарит. Вазов. Величествената водна ивица широко и мудно се извиваше край ниския румънски бряг, обточен с китка върбалак. Вазов.
|