обтя̀гам, -аш, несв.; обтèгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. обтèгнат, св., прех. 1. Като опъвам нещо, правя го да стои изправено и да не може лесно да се огъва, прегъва; изпъвам, изопвам. Връзва края на конеца за прозореца и го обтяга. Йовков. Пошушукаха, поразговориха се, огледаха мястото, па обтегнаха канапа, размериха и побиха колчета. Кр. Григоров. Мама ще намаже пръчките на черчеветата, байко ще обтяга хартията, а мен ще накарат да налягам краищата ѝ върху лепилото. Влайков. Обтягам струна. Обтягам лък. Обтягам кожа. 2. Протягам, простирам, проточвам. Хората около огнището отмятат платнищата, обтягат ръце, прозяват се. Л. Стоянов. На масата висока лягам / и сам ръце, нозе обтягам. К. Христов. обтягам се, обтегна се страд. □ Нервите ми са обтегнати ‒ много съм нервен, дразня се, нервирам се от най-дребните неща.
|