обтя̀гам се, -аш се, несв.; обтèгна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Изпъвам се, изопвам се. Усмихнатото и щастливо лице на фелдшера започна да се обтяга, да става сериозно и замислено. Йовков. Тежък труд очакваше тия хора..., мускулите им щяха да се обтегнат до скъсване. Йовков. Силният вятър бъркаше крачките ѝ,... дрехите се обтягаха върху стройните ѝ бедра. Йовков. 2. Лягам, като се просвам по цялата си дължина; протягам се. Той се обтегна блажено на коравия сламеник. Л. Стоянов. Представителите на султановата власт се обтягаха преспокойно отпред конака, легнали на припек по гърбовете си върху канапетата, с вирнати на горе крака. З. Стоянов. 3. Протягам се, проточвам се. Небето лежеше ниско над леса и, сякаш уморено да стои високо и да гледа отдалеч, се беше обтегнало на дърветата, които стърчаха като разперени ръце. Ст. Загорчинов. От Странджа към юг се обтягаше здраво / на турците бойната линия ‒ съща / изопната струна. Ем. п. Димитров.
|