обỳвам, -аш, несв.; обỳя, -ỳеш, мин. св. обỳх, прич. мин. страд. обỳт, св., прех. 1. Надявам, поставям на краката си чорапи, обувки и под., за да не бъдат боси. Старият седеше още разгърден на кревата, пухтеше и някак несръчно и продължително обуваше дебелите си вълнени чорапи. Кр. Велков. Дуко метна нещо на гърба си, обу някакви чехли на бос крак и отиде да види какво има. Йовков. Санитарният полковник намери сили да се приготви набърже и да обуе лачените си ботуши. Л. Стоянов. Обувам налъми. Обувам пантофи. 2. Обличам тялото си от кръста надолу с дреха, която има крачоли, като: гащи, панталони и под. В големи празници обуваше сукнените си кафяви шалвари. Вазов. Обувам панталони. обувам се, обуя се възвр. и страд. Дадох му едни мои дрехи,… облече се, обу се. Йовков. Тесни обувки мъчно се обуват.
|