обỳвки мн., ед. обỳвка, ж. Изделие от кожа или от друга материя, обикн. с твърда подметка, което се носи на краката, за да ги предпазва от студ, влага и от нараняване при ходене. Носеше светла лятна рокля, тъмни очила и обувки с високи токове, обути на бос крак. Дим. Димов. Всеки сам си знае де му стиска обувката. Погов. Лачени обувки.
|