обуздàвам, -аш, несв.; обуздàя, -àеш, мин. св. -àх, св., прех. 1. Диал. Слагам юзда на кон. Царица дума Стояну: / Стояне, холан, Стояне, / извади конче хранено, / че го оседлай, обуздай. / Ако ти път за неделя, / ти си го вземи за пладне. Нар. пес. 2. Прен. Усмирявам, укротявам. Само такива като вас, момко, бунтуват и тревожат мирния народ, но ние ще намерим начин да ви обуздаем. Дим. Талев. Все пак. личеше у него една разумна и спокойна воля, която умееше да го въздържа и обуздава. Йовков. Обуздавам поривите си. Обуздавам чувствата си. обуздавам се, обуздая се страд.
|