обỳт, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от обуя. 2. Като прил. ‒ а) Който е с обувки, чорапи и под. След пешаците мина група конници в скъпи дрехи,... обути в разноцветни сандали. Ст. Загорчинов. Непрекъснато сноват по стълбището мъже,... обути в напрашени ботуши. А. Гуляшки. Обути крака. б) Който е облечен от кръста надолу с дреха, която има крачоли. Тялото му, от краката до пояса, обуто в дънести потури, отиваше право на горе. Вазов.
|