обхвàщам, -аш, несв.; обхвàна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. обхвàнат, св., прех. 1. Обгръщам с ръце, прегръщам. Дай, другарю, да те целуна! Митруш разпери едрите си ръце и здраво обхвана Спас. Д. Добревски. Тя стоеше там, превита, неподвижна, обхванала коленете си с ръце, загледана в тъмните и хладни води на Куков вир. Йовков. Катеричката подложи гръб, мишката се покатери и обхвана гушката ѝ с предните си лапички. Орлин Василев. 2. Обземам нещо от всички страни, като го затварям в своите граници; обемам, изпълвам, обкръжавам. Западната част на небето се покриваше с черни облаци... Те бързо обхващаха повече и повече небосвода. Вазов. Маслиновата гора се спускаше до широка ивица от бял мраморен пясък, който обхващаше като подкова малко заливче с изумрудена вода и плитко дъно. Дим. Димов. И наистина в града върлуваше мор; тежка епидемия беше обхванала и войска, и население. Г. Райчев. Пожарът обхвана целия квартал. || Прен. Обгръщам с поглед или мисъл нещо обширно. Често от някоя височина погледът му обхваща обширен кръгозор. Вазов. Никога досега не бе виждал друг човек освен себе си, който да обхване с ума си така правилно и сигурно целия водовъртеж около производството, преработването и търговията на тютюна. Дим. Димов. 3. За душевни преживявания ‒ изцяло обземам, овладявам. Обхвана я смъртен ужас, помисли, че умира. Г. Райчев. Безумна радост всичките обхвана. К. Христов. След третото шишенце го обхващаше буйно желание да играе ръченица. А. Каралийчев. обхващам се, обхвана се страд.
|