обхòд, мн. няма, м. (рус.). Воен. 1. Действия, за да се заобиколи и удари във фланг или в тил противникът или за да се обкръжи от всички страни: обграждане. Полумъртъв го ние оставихме там / и се пръснахме кой къде свари..., / а от ляво се спущаше вече врагът, / на обход да ни татък превари. П. П. Славейков. 2. Подвижна стража, която обхожда определени места или пространства. Неведнъж Спас идваше на скалата дебнешком, оглеждайки се с тревога дали не го е видял казарменият обход. Д. Добревски. Нощният обход бе удвоен и навсякъде по кръстопътищата и на най-малките мостчета сложиха караулни постове. Вежинов.
|